Mar 3, 2014, 2:57 PM

Светец и сатана

  Poetry » Other
699 0 4

Зловеща нощ, злокобна тишина,
гранитна крепост от измамени надежди
обсебваща, студена самота,
кървящи рани от изгарящи копнежи.
Окови, катинари и вериги,
сподавен вик, прекършени криле,
пламтяща страст, заключени молитви,
сълзи от огън, дъх от ветрове.
Предателство, проклятие, омраза,
желание за мъст и свобода
и дива ярост жадна да наказва
теб – смъртен грях, светец и сатана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments

Comments

  • и всичко това на едно място! докато има копнеж, раните не са страшни!
  • Благодаря, Веселка
    Младен, как мога да се сърдя след такива хубави думи Благодаря ти!
  • "теб – смъртен грях, светец и сатана..."

    Много хубав финал-находка, както и стихотворението като цяло.
    Не ми се сърди, но за момент се персонифицирах с лирическия за да преживея стиха ти докрай.

    Поздравление Биляна!: Мисана
  • Хареса ми! С пожелание за отключване и сбъдване на молитвите!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...