3 мар. 2014 г., 14:57

Светец и сатана

705 0 4

Зловеща нощ, злокобна тишина,
гранитна крепост от измамени надежди
обсебваща, студена самота,
кървящи рани от изгарящи копнежи.
Окови, катинари и вериги,
сподавен вик, прекършени криле,
пламтяща страст, заключени молитви,
сълзи от огън, дъх от ветрове.
Предателство, проклятие, омраза,
желание за мъст и свобода
и дива ярост жадна да наказва
теб – смъртен грях, светец и сатана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и всичко това на едно място! докато има копнеж, раните не са страшни!
  • Благодаря, Веселка
    Младен, как мога да се сърдя след такива хубави думи Благодаря ти!
  • "теб – смъртен грях, светец и сатана..."

    Много хубав финал-находка, както и стихотворението като цяло.
    Не ми се сърди, но за момент се персонифицирах с лирическия за да преживея стиха ти докрай.

    Поздравление Биляна!: Мисана
  • Хареса ми! С пожелание за отключване и сбъдване на молитвите!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...