3 мар. 2014 г., 14:57

Светец и сатана 

  Поэзия » Другая
518 0 4

Зловеща нощ, злокобна тишина,
гранитна крепост от измамени надежди
обсебваща, студена самота,
кървящи рани от изгарящи копнежи.
Окови, катинари и вериги,
сподавен вик, прекършени криле,
пламтяща страст, заключени молитви,
сълзи от огън, дъх от ветрове.
Предателство, проклятие, омраза,
желание за мъст и свобода
и дива ярост жадна да наказва
теб – смъртен грях, светец и сатана...

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • и всичко това на едно място! докато има копнеж, раните не са страшни!
  • Благодаря, Веселка
    Младен, как мога да се сърдя след такива хубави думи Благодаря ти!
  • "теб – смъртен грях, светец и сатана..."

    Много хубав финал-находка, както и стихотворението като цяло.
    Не ми се сърди, но за момент се персонифицирах с лирическия за да преживея стиха ти докрай.

    Поздравление Биляна!: Мисана
  • Хареса ми! С пожелание за отключване и сбъдване на молитвите!
Предложения
: ??:??