28 may 2008, 6:09

Свети Георги и змея

  Poesía » Otra
1K 0 9


            Ще гони гарваните черното ми куче.

Живец ще търси в опустялите чешми,

докато жадната вода сърцето му изсмуче.

 

Тогава конят ми - с осанка благородна,

порутени дувари ще прескача,

настигайки душата си свободна.

 

Със копието от трева по-остро

на вятъра очите ще пронижа

за да не види, че живея - тихо, честно, просто...

 

Но между шипките е паячната мрежа,

в която като змей побъркан днес се чудя

коя глава да си отрежа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...