Ще гони гарваните черното ми куче.
Живец ще търси в опустялите чешми,
докато жадната вода сърцето му изсмуче.
Тогава конят ми - с осанка благородна,
порутени дувари ще прескача,
настигайки душата си свободна.
Със копието от трева по-остро
на вятъра очите ще пронижа
за да не види, че живея - тихо, честно, просто...
Но между шипките е паячната мрежа,
в която като змей побъркан днес се чудя
коя глава да си отрежа.