Ще гони гарваните черното ми куче.
Живец ще търси в опустялите чешми,
докато жадната вода сърцето му изсмуче.
Тогава конят ми - с осанка благородна,
порутени дувари ще прескача,
настигайки душата си свободна.
Със копието от трева по-остро
на вятъра очите ще пронижа
за да не види, че живея - тихо, честно, просто...
Но между шипките е паячната мрежа,
в която като змей побъркан днес се чудя
коя глава да си отрежа.
© Георги Динински All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
