1 dic 2007, 13:36

Светица и Грешница

  Poesía » Otra
2.4K 0 29
Автори:
theheart_ofthefire (Рени Бакалова) и Елишка (Елица Стоянова)





Лунно дихание свети в очите
и жадно отпива  капки роса,
с усмивка красива посреща звездите
и ангели бели сънува в нощта.



Тъмната сянка в душата й бяла
са грешните мисли на страстта,
жажда за грях насън преживяла,
но недопита, като Дяволска вода.




Ала тя е сълза и невинност,
и тази копнежност приспива,
и вярва със чиста наивност -
с непорочност ще бъде щастлива.



Но изкушена от тръпнеща нощ,
зовяща в постелята вятъра,
се забива в сърцето й нож
и разрязва с безчестие вярата.




Понякога толкова свята,
че тръпне земята от нежност,
а после предадена чака,
пак онази дива копнежност.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно!
    Поздравления и за двете!
  • Красиви сте...и двете!
    С много обич, прекрасни.
  • Страхотен дует!
  • Цяла сутрин се опитвам да напиша нещо и после го трия.
    В първия момент не обърнах внимание кой цвят на кое момиче е, но след прочита нямах съмнение и като се върнах да погледна се оказа, че стиховете са ми подсказали правилно истинските цветове... Дали случайно, дали нарочно, но просто всеки детайл е изпаднал в най-точното си състояние
    Трудно ми е да коментирам всяка от вас по отделно, а двете заедно просто ми е непосилно. Много се радвам, че сте създали тези стихове. Пожелавам и на двете сила,динамика и красиви предизвикателства,такива, от каквито имат нужда душите ви!
    Поздрави!!!
  • Ами светица и грешница,двете половини на жената
    Благодаря на всички за коментарите

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...