1.12.2007 г., 13:36

Светица и Грешница

2.4K 0 29
Автори:
theheart_ofthefire (Рени Бакалова) и Елишка (Елица Стоянова)





Лунно дихание свети в очите
и жадно отпива  капки роса,
с усмивка красива посреща звездите
и ангели бели сънува в нощта.



Тъмната сянка в душата й бяла
са грешните мисли на страстта,
жажда за грях насън преживяла,
но недопита, като Дяволска вода.




Ала тя е сълза и невинност,
и тази копнежност приспива,
и вярва със чиста наивност -
с непорочност ще бъде щастлива.



Но изкушена от тръпнеща нощ,
зовяща в постелята вятъра,
се забива в сърцето й нож
и разрязва с безчестие вярата.




Понякога толкова свята,
че тръпне земята от нежност,
а после предадена чака,
пак онази дива копнежност.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно!
    Поздравления и за двете!
  • Красиви сте...и двете!
    С много обич, прекрасни.
  • Страхотен дует!
  • Цяла сутрин се опитвам да напиша нещо и после го трия.
    В първия момент не обърнах внимание кой цвят на кое момиче е, но след прочита нямах съмнение и като се върнах да погледна се оказа, че стиховете са ми подсказали правилно истинските цветове... Дали случайно, дали нарочно, но просто всеки детайл е изпаднал в най-точното си състояние
    Трудно ми е да коментирам всяка от вас по отделно, а двете заедно просто ми е непосилно. Много се радвам, че сте създали тези стихове. Пожелавам и на двете сила,динамика и красиви предизвикателства,такива, от каквито имат нужда душите ви!
    Поздрави!!!
  • Ами светица и грешница,двете половини на жената
    Благодаря на всички за коментарите

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...