Понякога аз искам да съм птица,
да поря небосвода с волен полет.
А после като майчица орлица,
съня ти да закрилям от тревога.
Понякога за тебе съм светица -
със ангелски крила и ореол.
Но грешница съм с образ на девица,
не искам да те заблуждавам.
Понякога съм като бистър ручей -
примамващ и прикоткващ с чистота.
А после като ураган помитам -
илюзия - надежда - и мечта.
Понякога съм много многолика.
Безпътна! Праведна! И силна!
Но в здраво стисната ръка,
аз нося страх и много топлина.
Понякога...
Защото съм жена!
© Веселка Василева Todos los derechos reservados