Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
30 ago 2024, 21:51

Светило е човекът 

  Poesía » Otra
137 3 4

 

Пропътувах сто пътеки – и равни, и стръмни.

Дълго крачех из чужди светове – полусветли.

Все подир нещо търчи съществото човешко,

а Духът жадува покоя на безвремие невинно.     

 

Извървях май всички посоки към сърцето си. 

Мишена за непохватни ловци не е душата ми.

Не тръпне тя в очакване на нечие признание.

Друг да потвърди ценността ѝ – тя не копнее.

 

Не съм фен на игрички – забулени в тайни.

Съществувам тук и сега – дарът е дъхът ми.

Напоследък тъй странно е стихнал умът ми!

Някой ме прегръща, шепне ми думи мъдри.

                            

Същността ми истинска е почти недоловима.

Искрица вечна съм в плът тленна приземена.

Душата е свещичка – Любовта в нея е пламък.   

Без обич и вяра незапалено светило е човекът.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??