Светило е човекът
Пропътувах сто пътеки – и равни, и стръмни.
Дълго крачех из чужди светове – полусветли.
Все подир нещо търчи съществото човешко,
а Духът жадува покоя на безвремие невинно.
Извървях май всички посоки към сърцето си.
Мишена за непохватни ловци не е душата ми.
Не тръпне тя в очакване на нечие признание.
Друг да потвърди ценността ѝ – тя не копнее.
Не съм фен на игрички – забулени в тайни.
Съществувам тук и сега – дарът е дъхът ми.
Напоследък тъй странно е стихнал умът ми!
Някой ме прегръща, шепне ми думи мъдри.
Същността ми истинска е почти недоловима.
Искрица вечна съм в плът тленна приземена.
Душата е свещичка – Любовта в нея е пламък.
Без обич и вяра незапалено светило е човекът.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
