Светла матрица, кълбо от мечти.
Докосвам те с думи - морето мълчи,
погледнало нежно в твоите очи.
Тръгваш си бързо отново сама,
вълните отмиват спомен в нощта.
Не бързай да тръгваш - времето спрях,
нима ще захварлиш красивия грях.
В твоята стая ще идвам в нощта
и с плюшени мечки ще бродя в съня.
Отключвай вратите, идвам кам теб -
оградите спират само страха.
Забравяш ме вече, признай си сама. ...