Feb 6, 2008, 11:23 AM

Светла матрица

  Poetry
1.3K 0 5
 



Светла матрица, кълбо от мечти.
Докосвам те с думи - морето мълчи,
погледнало нежно в твоите очи.

Тръгваш си бързо отново сама,
вълните отмиват спомен в нощта.
Не бързай да тръгваш - времето спрях,
нима ще захварлиш красивия грях.

В твоята стая ще идвам в нощта
и с плюшени мечки ще бродя в съня.
Отключвай вратите, идвам кам теб - 
оградите спират само страха.

Забравяш ме вече, признай си сама.
Кораб отплува като спомен в нощта.
Връщаш се вече към своя шаблон - 
проклета матрица - мечти във кашон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жоро All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...