Feb 6, 2008, 11:23 AM

Светла матрица

  Poetry
1.3K 0 5
 



Светла матрица, кълбо от мечти.
Докосвам те с думи - морето мълчи,
погледнало нежно в твоите очи.

Тръгваш си бързо отново сама,
вълните отмиват спомен в нощта.
Не бързай да тръгваш - времето спрях,
нима ще захварлиш красивия грях.

В твоята стая ще идвам в нощта
и с плюшени мечки ще бродя в съня.
Отключвай вратите, идвам кам теб - 
оградите спират само страха.

Забравяш ме вече, признай си сама.
Кораб отплува като спомен в нощта.
Връщаш се вече към своя шаблон - 
проклета матрица - мечти във кашон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жоро All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...