Feb 6, 2008, 11:23 AM

Светла матрица

  Poetry
1.3K 0 5
 



Светла матрица, кълбо от мечти.
Докосвам те с думи - морето мълчи,
погледнало нежно в твоите очи.

Тръгваш си бързо отново сама,
вълните отмиват спомен в нощта.
Не бързай да тръгваш - времето спрях,
нима ще захварлиш красивия грях.

В твоята стая ще идвам в нощта
и с плюшени мечки ще бродя в съня.
Отключвай вратите, идвам кам теб - 
оградите спират само страха.

Забравяш ме вече, признай си сама.
Кораб отплува като спомен в нощта.
Връщаш се вече към своя шаблон - 
проклета матрица - мечти във кашон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жоро All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...