Светла песен
917
0
18
Не умирам от думи изпратени,
със отрова стрелите намазали,
може малко до кръв да ме драснат,
но пречупени падат в краката ми.
Не изпадам във ужас от вълчи захапки,
стръвно зинали плът да отхапят,
ако рана оставят – намазвам я
със мехлема от прошка и забравям.
И не плача от страх и обида,
щом приятел ме стреля с куршуми,
светла песен в душата запявам –
като фар да му свети в мъглата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
