Светла песен
915
0
18
Не умирам от думи изпратени,
със отрова стрелите намазали,
може малко до кръв да ме драснат,
но пречупени падат в краката ми.
Не изпадам във ужас от вълчи захапки,
стръвно зинали плът да отхапят,
ако рана оставят – намазвам я
със мехлема от прошка и забравям.
И не плача от страх и обида,
щом приятел ме стреля с куршуми,
светла песен в душата запявам –
като фар да му свети в мъглата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
