24.01.2011 г., 10:39

Светла песен

914 0 18

Не умирам от думи изпратени,

със отрова стрелите намазали,

може малко до кръв да ме драснат,

но пречупени падат в краката ми.

 

Не изпадам във ужас от вълчи захапки,

стръвно зинали плът да отхапят,

ако рана оставят – намазвам я

със мехлема от прошка и забравям.

 

И не плача от страх и обида,

щом приятел ме стреля с куршуми,

светла песен в душата запявам –

като фар да му свети в мъглата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Запях я и аз!
  • Направила си го - постигнала си своя вътрешен мир, късметлийка...
  • Прекрасно, Веси! Тази твоя светла песен е една мечтана човешка философия, неосъществима за мнозина...
  • Весинко, моите зъби не са страшни, душко....!

    а ти си добричка, знам!!!

    прегръщам те силно за великодушието!
  • Много смело и благородно!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...