2 ene 2013, 21:10

Светлик 

  Poesía » Otra
492 0 0
Отекнаха стъпки сподавени,
уплаха в сърцето премина.
По старите мисли забравени
времето пак ни задмина...
Светлика премигваше злобно,
подел свой печален романс,
и въздухът, назе подобно,
беше изпаднал в транс.
Но времето нам не прощаваше,
преследваше старите грешки.
Като игра животът минаваше,
избирайки все нас за пешки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Витанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??