Отекнаха стъпки сподавени,
уплаха в сърцето премина.
По старите мисли забравени
времето пак ни задмина...
Светлика премигваше злобно,
подел свой печален романс,
и въздухът, назе подобно,
беше изпаднал в транс.
Но времето нам не прощаваше,
преследваше старите грешки.
Като игра животът минаваше,
избирайки все нас за пешки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse