Светлик

Отекнаха стъпки сподавени,

уплаха в сърцето премина.

По старите мисли забравени

времето пак ни задмина...

Светлика премигваше злобно,

подел свой печален романс,

и въздухът, назе подобно,

беше изпаднал в транс.

Но времето нам не прощаваше,

преследваше старите грешки.

Като игра животът минаваше,

избирайки все нас за пешки.

Отново отекнаха стъпките,

но сърцето отдавна изчезна.

На времето - вечно по кръпките,

светлика ни бавно залезна...