2 янв. 2013 г., 21:10

Светлик

597 0 0

Отекнаха стъпки сподавени,

уплаха в сърцето премина.

По старите мисли забравени

времето пак ни задмина...

 

Светлика премигваше злобно,

подел свой печален романс,

и въздухът, назе подобно,

беше изпаднал в транс.

 

Но времето нам не прощаваше,

преследваше старите грешки.

Като игра животът минаваше,

избирайки все нас за пешки.

 

Отново отекнаха стъпките,

но сърцето отдавна изчезна.

На времето - вечно по кръпките,

светлика ни бавно залезна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Витанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...