Отекнаха стъпки сподавени,
уплаха в сърцето премина.
По старите мисли забравени
времето пак ни задмина...
Светлика премигваше злобно,
подел свой печален романс,
и въздухът, назе подобно,
беше изпаднал в транс.
Но времето нам не прощаваше,
преследваше старите грешки.
Като игра животът минаваше,
избирайки все нас за пешки.
Отново отекнаха стъпките,
но сърцето отдавна изчезна.
На времето - вечно по кръпките,
светлика ни бавно залезна...
© Росен Витанов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
