Светлик - (по споделяне на един младеж)

Едва те зърнах и се влюбих в теб по детски!...

В нозете ти се срутвам на колѐне...

Душата ми разкъсва се... Не ми е леко...

Обичам те неистово и мълком стѐна...

Красива си до болка, до припадък -

Изящна, шѐметна и благородна,

А погледът ти - волен, струен, ярък -

Черкува ме с Небе и Кръст, и огън!...

Усмихваш се гальовно замечтана!...

Дори и натъжена... ме... пленяваш!...

Не съм на себе си - навярно осъзнаваш,

А да те мисля - нямам сили да престана!...