Едва те зърнах и се влюбих в теб по детски!...
В нозете ти се срутвам на колѐне...
Душата ми разкъсва се... Не ми е леко...
Обичам те неистово и мълком стѐна...
Красива си до болка, до припадък -
Изящна, шѐметна и благородна,
А погледът ти - волен, струен, ярък -
Черкува ме с Небе и Кръст, и огън!...
Усмихваш се гальовно замечтана!...
Дори и натъжена... ме... пленяваш!...
Не съм на себе си - навярно осъзнаваш,
А да те мисля - нямам сили да престана!...