Jun 15, 2024, 7:15 PM

Светлик - (по споделяне на един младеж)

  Poetry
941 0 0

Едва те зърнах и се влюбих в теб по детски!...

В нозете ти се срутвам на колѐне...

Душата ми разкъсва се... Не ми е леко...

Обичам те неистово и мълком стѐна...

Красива си до болка, до припадък -

Изящна, шѐметна и благородна,

А погледът ти - волен, струен, ярък -

Черкува ме с Небе и Кръст, и огън!...

Усмихваш се гальовно замечтана!...

Дори и натъжена... ме... пленяваш!...

Не съм на себе си - навярно осъзнаваш,

А да те мисля - нямам сили да престана!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Минев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...