22 mar 2009, 13:05

Светлина

  Poesía » Otra
824 0 0

                         Светлина

 

Когато човек се върне назад в годините

да потърси пътеката,

                          водила го през младостта,

когато там нейде,

                         търси светлината на истината,

довела до сиянието на мъдрост

                         през старостта,

не може да види ясно

                         реалността в миналото си,

заблуждавайки се за изминалите стари неща.

 

Душа боледува, как върви в тази пътека,

защото днешният ден е велик.

Снагата потръпва от сладостна мъка

и нека това е новият звезден миг.

 

Любов и радост - две сестри неразделни

на човека добър в новия ден.

Смирение и страх от сили възвишени

чертаят пътя от ден в ден.

 

И Дух светъл полагащ ръцете си

като зов към идния ден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...