22 mar 2009, 13:05

Светлина

  Poesía » Otra
822 0 0

                         Светлина

 

Когато човек се върне назад в годините

да потърси пътеката,

                          водила го през младостта,

когато там нейде,

                         търси светлината на истината,

довела до сиянието на мъдрост

                         през старостта,

не може да види ясно

                         реалността в миналото си,

заблуждавайки се за изминалите стари неща.

 

Душа боледува, как върви в тази пътека,

защото днешният ден е велик.

Снагата потръпва от сладостна мъка

и нека това е новият звезден миг.

 

Любов и радост - две сестри неразделни

на човека добър в новия ден.

Смирение и страх от сили възвишени

чертаят пътя от ден в ден.

 

И Дух светъл полагащ ръцете си

като зов към идния ден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...