Mar 22, 2009, 1:05 PM

Светлина

  Poetry » Other
821 0 0

                         Светлина

 

Когато човек се върне назад в годините

да потърси пътеката,

                          водила го през младостта,

когато там нейде,

                         търси светлината на истината,

довела до сиянието на мъдрост

                         през старостта,

не може да види ясно

                         реалността в миналото си,

заблуждавайки се за изминалите стари неща.

 

Душа боледува, как върви в тази пътека,

защото днешният ден е велик.

Снагата потръпва от сладостна мъка

и нека това е новият звезден миг.

 

Любов и радост - две сестри неразделни

на човека добър в новия ден.

Смирение и страх от сили възвишени

чертаят пътя от ден в ден.

 

И Дух светъл полагащ ръцете си

като зов към идния ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...