22.03.2009 г., 13:05

Светлина

820 0 0

                         Светлина

 

Когато човек се върне назад в годините

да потърси пътеката,

                          водила го през младостта,

когато там нейде,

                         търси светлината на истината,

довела до сиянието на мъдрост

                         през старостта,

не може да види ясно

                         реалността в миналото си,

заблуждавайки се за изминалите стари неща.

 

Душа боледува, как върви в тази пътека,

защото днешният ден е велик.

Снагата потръпва от сладостна мъка

и нека това е новият звезден миг.

 

Любов и радост - две сестри неразделни

на човека добър в новия ден.

Смирение и страх от сили възвишени

чертаят пътя от ден в ден.

 

И Дух светъл полагащ ръцете си

като зов към идния ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...