Светлина
Толкова светлина! Топла, сияеща, тя е навсякъде около мен!
И все пак толкова мрак... Толкова мрак в душата ми!
От толкова време мракът е господар
в моето царство от демони на спомените!
И все пак толкова светлина...
Трудно е да живееш сред толкова светлина,
когато в теб изплуват спомените.
Толкова спомени, толкова неизказани чувства,
толкова разбити мечти и изгубени надежди
сред океан от лъчи и светлина...
Тази светлина - толкова нежна, така сияеща,
тя обгръща всички ни и ние се губим в нея,
въпреки това аз се губя сред мрака в душата ми!
Не помня кога той беше светлина. Изобщо бил ли е някога?
Възможно ли е мракът да е бил светлина?
© ПЕТЯ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не знам само кой трябва да се замисли в крайна сметка! Не всеки може да го разбере, поне да не си губи времето да пише и да се гордее с това. От мен 6
-
Не е възможно мракът да е светлина.Който носи в себе си мрака не може да види светлината.Пишеш за толкова светлина/сред океан от лъчи и сжетлина/а как тази светлина не те е докоснала,пък как си я видяла.
Искам по някъкъв начин да те разбера,но не успях.не зная чия е вината,може би трябва да се замислиш. -
Не се бъркай!!!!!! Това е между вещици!!!!!!
-
Простено ти е, че не си го разбрала
все пак не можеш да почувстваш каквото изпитвам аз в определени моменти! Става въпрос за контраста между атмосферата около мен и състоянието на душата ми, за неспособността да се възприеме всичкото това щастие на хората наоколо (дори моето собствено)поради собствените мрачни изживявания, за лутането между изплуващото минало и случващото се в момента... -
Не ме докосна,защото не разбрах,какво си искала да кажеш...
Светлината за добро ли е или за лошо? -
Много е хубаво!Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Май остава само графичното оформление