26 ene 2006, 9:07

Светлина

  Poesía
1.1K 0 7

Толкова светлина! Топла, сияеща, тя е навсякъде около мен!
И все пак толкова мрак... Толкова мрак в душата ми!
От толкова време мракът е господар
в моето царство от демони на спомените!
И все пак толкова светлина...

Трудно е да живееш сред толкова светлина,
когато в теб изплуват спомените.
Толкова спомени, толкова неизказани чувства,
толкова разбити мечти и изгубени надежди
сред океан от лъчи и светлина...

Тази светлина - толкова нежна, така сияеща,
тя обгръща всички ни и ние се губим в нея,
въпреки това аз се губя сред мрака в душата ми!
Не помня кога той беше светлина. Изобщо бил ли е някога?
Възможно ли е мракът да е бил светлина?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Слабо както откъм идейност, така и чисто технически.
    Май остава само графичното оформление Аз не харесвам симетрията, тя е признак на несъвършенство.
  • Не знам само кой трябва да се замисли в крайна сметка! Не всеки може да го разбере, поне да не си губи времето да пише и да се гордее с това. От мен 6
  • Не е възможно мракът да е светлина.Който носи в себе си мрака не може да види светлината.Пишеш за толкова светлина/сред океан от лъчи и сжетлина/а как тази светлина не те е докоснала,пък как си я видяла.
    Искам по някъкъв начин да те разбера,но не успях.не зная чия е вината,може би трябва да се замислиш.
  • Не се бъркай!!!!!! Това е между вещици!!!!!!
  • Простено ти е, че не си го разбрала все пак не можеш да почувстваш каквото изпитвам аз в определени моменти! Става въпрос за контраста между атмосферата около мен и състоянието на душата ми, за неспособността да се възприеме всичкото това щастие на хората наоколо (дори моето собствено)поради собствените мрачни изживявания, за лутането между изплуващото минало и случващото се в момента...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...