26.01.2006 г., 9:07

Светлина

1.1K 0 7

Толкова светлина! Топла, сияеща, тя е навсякъде около мен!
И все пак толкова мрак... Толкова мрак в душата ми!
От толкова време мракът е господар
в моето царство от демони на спомените!
И все пак толкова светлина...

Трудно е да живееш сред толкова светлина,
когато в теб изплуват спомените.
Толкова спомени, толкова неизказани чувства,
толкова разбити мечти и изгубени надежди
сред океан от лъчи и светлина...

Тази светлина - толкова нежна, така сияеща,
тя обгръща всички ни и ние се губим в нея,
въпреки това аз се губя сред мрака в душата ми!
Не помня кога той беше светлина. Изобщо бил ли е някога?
Възможно ли е мракът да е бил светлина?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слабо както откъм идейност, така и чисто технически.
    Май остава само графичното оформление Аз не харесвам симетрията, тя е признак на несъвършенство.
  • Не знам само кой трябва да се замисли в крайна сметка! Не всеки може да го разбере, поне да не си губи времето да пише и да се гордее с това. От мен 6
  • Не е възможно мракът да е светлина.Който носи в себе си мрака не може да види светлината.Пишеш за толкова светлина/сред океан от лъчи и сжетлина/а как тази светлина не те е докоснала,пък как си я видяла.
    Искам по някъкъв начин да те разбера,но не успях.не зная чия е вината,може би трябва да се замислиш.
  • Не се бъркай!!!!!! Това е между вещици!!!!!!
  • Простено ти е, че не си го разбрала все пак не можеш да почувстваш каквото изпитвам аз в определени моменти! Става въпрос за контраста между атмосферата около мен и състоянието на душата ми, за неспособността да се възприеме всичкото това щастие на хората наоколо (дори моето собствено)поради собствените мрачни изживявания, за лутането между изплуващото минало и случващото се в момента...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...