26 янв. 2006 г., 09:07

Светлина

1.1K 0 7

Толкова светлина! Топла, сияеща, тя е навсякъде около мен!
И все пак толкова мрак... Толкова мрак в душата ми!
От толкова време мракът е господар
в моето царство от демони на спомените!
И все пак толкова светлина...

Трудно е да живееш сред толкова светлина,
когато в теб изплуват спомените.
Толкова спомени, толкова неизказани чувства,
толкова разбити мечти и изгубени надежди
сред океан от лъчи и светлина...

Тази светлина - толкова нежна, така сияеща,
тя обгръща всички ни и ние се губим в нея,
въпреки това аз се губя сред мрака в душата ми!
Не помня кога той беше светлина. Изобщо бил ли е някога?
Възможно ли е мракът да е бил светлина?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Слабо както откъм идейност, така и чисто технически.
    Май остава само графичното оформление Аз не харесвам симетрията, тя е признак на несъвършенство.
  • Не знам само кой трябва да се замисли в крайна сметка! Не всеки може да го разбере, поне да не си губи времето да пише и да се гордее с това. От мен 6
  • Не е възможно мракът да е светлина.Който носи в себе си мрака не може да види светлината.Пишеш за толкова светлина/сред океан от лъчи и сжетлина/а как тази светлина не те е докоснала,пък как си я видяла.
    Искам по някъкъв начин да те разбера,но не успях.не зная чия е вината,може би трябва да се замислиш.
  • Не се бъркай!!!!!! Това е между вещици!!!!!!
  • Простено ти е, че не си го разбрала все пак не можеш да почувстваш каквото изпитвам аз в определени моменти! Става въпрос за контраста между атмосферата около мен и състоянието на душата ми, за неспособността да се възприеме всичкото това щастие на хората наоколо (дори моето собствено)поради собствените мрачни изживявания, за лутането между изплуващото минало и случващото се в момента...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...