KiddoMartel (Kiddo)
2 20

2 jun 2019, 8:48

Светлина и сянка

Poesía » De amor, Filosófica

1.1K 3 4

Жарко слънце резки сенки

хвърля на бетона.

Тъмно, светло се редуват,

няма безопасна зона.

Вече гледаме отблизо,

там където сянка пада

и вирее, светлина не влиза

пише, че нощта е млада

на границата между двете

и лесно е да се премине –

жертваш си крилете.

Отсреща е сурова зима,

уж е ясно доловима,

а пристъпваш и те взима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Plevel (Силвия Илиева)

Хареса ми много.

2019-06-03T00:17:17+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Студът е търпим от другата страна...
Преди да заспим от мисъл една!

2019-06-02T12:49:34+03:00
KiddoMartel (Kiddo)

Хубаво е да си разбран, благодаря!

2019-06-02T11:21:12+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

На границата между двете, на ръба на острието, където светлината преминава в сянка - любовта е жертва, но не се пожертва... Кидо, просто си разсъждавах. Интересно написано, замислящо. Поздрави!

2019-06-02T11:10:29+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0