Жарко слънце резки сенки
хвърля на бетона.
Тъмно, светло се редуват,
няма безопасна зона.
Вече гледаме отблизо,
там където сянка пада
и вирее, светлина не влиза
пише, че нощта е млада
на границата между двете
и лесно е да се премине –
жертваш си крилете.
Отсреща е сурова зима,
уж е ясно доловима,
а пристъпваш и те взима.
© Kiddo All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
