Виждам светлината в тунела,
макар и понякога да премига,
макар и понякога да е изморена,
като че ли ще потъне в тъмнината.
Но това е миг само на илюзията.
Дори когато слънцето скрие лъчите си,
светлината в Луната ще ме води…
И оглеждам се за светлината в себе си…
Страхът е частица от нашия свят,
но смелостта преодолява страха,
и когато хората обичат се така…
толкова че да забрават всеки страх…
превръщат се в човеци наистина…
превръщат се в живот и дават живот…
превръщат се в море без дъно,
превръщат се в самата любов…
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados