17 jun 2023, 17:40

Светлината

  Poesía
415 0 0

Светлината разля се

бяла и чиста...

и ме дръпна внезапно

от тъмни недра,

като песен гальовна,

като глътка от бистър

поток, върнал ми бодростта.

 

След това призова ме

да повярвам във нея,

като единствена мисъл

за чудо желано...

Да молитствам без думи,

само с душата,

а сърцето да бъде

дом за всяко начало.

 

Знам, в незнайна тъма,

ще бъда спасена

през бездни житейски

сломили духа.

Светлината е свързана

завинаги с мене...

посочила пътя

с будни очи за света

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...