Jun 17, 2023, 5:40 PM

Светлината

  Poetry
419 0 0

Светлината разля се

бяла и чиста...

и ме дръпна внезапно

от тъмни недра,

като песен гальовна,

като глътка от бистър

поток, върнал ми бодростта.

 

След това призова ме

да повярвам във нея,

като единствена мисъл

за чудо желано...

Да молитствам без думи,

само с душата,

а сърцето да бъде

дом за всяко начало.

 

Знам, в незнайна тъма,

ще бъда спасена

през бездни житейски

сломили духа.

Светлината е свързана

завинаги с мене...

посочила пътя

с будни очи за света

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...