19 ago 2025, 17:57

Светлини

  Poesía
194 0 4
Лятото си тръгна... накъде... не зная, слънцето зад облак дъждове доставя. Утрините – сиви, нощите – прохладни. Птици колебливи сменят дитирамби. Паяците бързат с плетиво сребристо, да нахранят челяд с мушици, отривисто. Светлини се сменят, епохи и небета, есента се вмъква през клони и резета. Нещо се завихря с листопаден полет, плисва топъл дъжд с вкус на летен спомен. Лятото си тръгна, пуснах го и зная – ще се върне догодина без много да го каня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...