19.08.2025 г., 17:57

Светлини

196 0 4
Лятото си тръгна... накъде... не зная, слънцето зад облак дъждове доставя. Утрините – сиви, нощите – прохладни. Птици колебливи сменят дитирамби. Паяците бързат с плетиво сребристо, да нахранят челяд с мушици, отривисто. Светлини се сменят, епохи и небета, есента се вмъква през клони и резета. Нещо се завихря с листопаден полет, плисва топъл дъжд с вкус на летен спомен. Лятото си тръгна, пуснах го и зная – ще се върне догодина без много да го каня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...