Aug 19, 2025, 5:57 PM

Светлини

  Poetry
195 0 4
Лятото си тръгна... накъде... не зная, слънцето зад облак дъждове доставя. Утрините – сиви, нощите – прохладни. Птици колебливи сменят дитирамби. Паяците бързат с плетиво сребристо, да нахранят челяд с мушици, отривисто. Светлини се сменят, епохи и небета, есента се вмъква през клони и резета. Нещо се завихря с листопаден полет, плисва топъл дъжд с вкус на летен спомен. Лятото си тръгна, пуснах го и зная – ще се върне догодина без много да го каня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...