Иринакис (Ирина Колева)
83 4369
18 sept 2020, 18:59

Светлозелена тъга 

  Poesía
768 5 17

Една много светлозелена тъга 

от зениците ми избяга. 

Не си направи труда да ме пита, 

а аз можех да я нахраня!

Можех много дълго да ú бъда подслон, 

защо е решила да ме напусне?!

Щяхме да гледаме мрачно залеза 

и да броим бездомните кучета. 

Щях да се спъвам във всяко паве 

и да се хващам за нея. 

За баланс (по нейно случайно хрумване)

да се приспиваме с Тургенев.

Сутрин (след дълго боричкане в леглото)

щяхме да пием чая си. 

Да деградираме (с ретропорно за фон)

и заедно да скучаем. 

И, откъдето и двете да минехме, 

щяхме да сме разпознаваеми. 

А сега! Какво ще си кажат хората!?

"Дори тъгата я изостави!"

Тази светлозелена печал!

Кой знае защо ми изчезна?!

Навярно не ú харесва това,

че нямам логическо обяснение 

за следите от мъжки парфюм по кожата. 

(в противовес със стила ú)

За това, че гледам извеяно хората, 

а после събирам ума си

и се усмихвам. Понякога ми се случва

и казват, че е съвсем човешко. 

Но да върви! Нямам сили да я задържам. 

А може би и капацитета. 

 

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Честита и на теб, Силви 🌠
    Закачаме се една с друга понякога. И тя не е лишена от чувство за хумор, впрочем 😘
  • Чувствено пътешествие из дебрите на спомена! Ако това е тъгата, отпечатана в цвета на очите, то трябва да знаеш, че те прави още по-красива. А усмивката, с която я гониш е сила.
    Честита Нова година, Ирина! ⚘✨♥️
  • Кво приказваш! То обърна цялата концепция наопаки. Едно мислех, друго излезе
    Хвана ме😉
  • Тъга, тъга - ама самочувствието ти доминира
  • Така си е добре. С три срички - шантаво. Разбрах, "щяла съм да съм извяла". без думи се разбират само загубените, ние сме се намерили
  • Аз пък нищо не казах, ама карай. Ний се разбираме и без думи😁

    "Извеяно". Чудех се как да прозвучи малко по-маносано и дебилно. Но май ще трябва да го заменя. Отвеяно, завеяно, ще видя. Гуш 🌺
  • За рима не съм забелязала...аз го четох за удоволствие опсс, подслон-фон..има, има. Аз пък всичко си разбрах- и за ловеца и за любовта на Елена, не знаех какво е "извеяно", нещо като "изветрено", обаче ми хареса. След третия прочит разбрах, че става въпрос за"тъга", а не "дъга" и това малко ме смути, но и в двата случая светлозеленото си е баш твоя цвят! Казах нещо и аз
  • Те па едни тъги, Дейка...🤗
    Краси, някъде напасвам ритъм, някъде рима, някъде казвам истината. Иди, че ме разбери😜

    Добро утро, мацки ☕🍫🌞
  • Те, светлозелените тъги, все така правят
  • Радвам се, че не си хукнала да я гониш, въпреки, че "приспивайки се с Тургенев" можеше да стигнеш и края на света дори само с петдесет грама романтика. Светлото отива на зеления цвят
  • Бри, тя направо се изпари

    Таня, Мари, удоволствието е мое, момичета!🌺🌺🌺
  • Прекрасен стих!
  • " Навярно не и харесва това,
    че нямам логическо обяснение
    за следите от мъжки парфюм по кожата
    (в противовес със стила и)!!!!!!👏
    Наистина много стилна "светлозелена тъга", физиономична
    и интелигентна. Прочетох с удоволствие, Иринакис!🌹😃
  • Да, само че със сценарий. Чукат си лафа два часа, а после се целуват зад завесата в банята
    Радвам се 🌸
  • Ретропорното май беше... А, сетих се, онуй между жена и мъж...
    Иначе, сериозно, харесах.
    Поздравявам те.
  • Много наблюдателно момиче си, Дени. Ама многооо😊
    Точно така стана 💋🌹😍
  • Ох не, Иринче. Аз знам защо!
    Срещнала се е с жълто-зеленото ти щастие , не ѝ е харесало и е решила да обикаля други зеници.
Propuestas
: ??:??