Светлозелена тъга
Една много светлозелена тъга
от зениците ми избяга.
Не си направи труда да ме пита,
а аз можех да я нахраня!
Можех много дълго да ú бъда подслон,
защо е решила да ме напусне?!
Щяхме да гледаме мрачно залеза
и да броим бездомните кучета.
Щях да се спъвам във всяко паве
и да се хващам за нея.
За баланс (по нейно случайно хрумване)
да се приспиваме с Тургенев.
Сутрин (след дълго боричкане в леглото)
щяхме да пием чая си.
Да деградираме (с ретропорно за фон)
и заедно да скучаем.
И, откъдето и двете да минехме,
щяхме да сме разпознаваеми.
А сега! Какво ще си кажат хората!?
"Дори тъгата я изостави!"
Тази светлозелена печал!
Кой знае защо ми изчезна?!
Навярно не ú харесва това,
че нямам логическо обяснение
за следите от мъжки парфюм по кожата.
(в противовес със стила ú)
За това, че гледам извеяно хората,
а после събирам ума си
и се усмихвам. Понякога ми се случва
и казват, че е съвсем човешко.
Но да върви! Нямам сили да я задържам.
А може би и капацитета.
© Ирина Колева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чувствено пътешествие из дебрите на спомена! Ако това е тъгата, отпечатана в цвета на очите, то трябва да знаеш, че те прави още по-красива. А усмивката, с която я гониш е сила.
Честита Нова година, Ирина! ⚘✨♥️ -
Кво приказваш! То обърна цялата концепция наопаки. Едно мислех, друго излезе
Хвана ме😉 -
Тъга, тъга - ама самочувствието ти доминира
-
Така си е добре. С три срички - шантаво. Разбрах, "щяла съм да съм извяла". без думи се разбират само загубените, ние сме се намерили
-
Аз пък нищо не казах, ама карай. Ний се разбираме и без думи😁
"Извеяно". Чудех се как да прозвучи малко по-маносано и дебилно. Но май ще трябва да го заменя. Отвеяно, завеяно, ще видя. Гуш 🌺 -
За рима не съм забелязала...аз го четох за удоволствие опсс, подслон-фон..има, има. Аз пък всичко си разбрах- и за ловеца и за любовта на Елена, не знаех какво е "извеяно", нещо като "изветрено", обаче ми хареса. След третия прочит разбрах, че става въпрос за"тъга", а не "дъга" и това малко ме смути, но и в двата случая светлозеленото си е баш твоя цвят! Казах нещо и аз
-
Те па едни тъги, Дейка...🤗
Краси, някъде напасвам ритъм, някъде рима, някъде казвам истината. Иди, че ме разбери😜
Добро утро, мацки ☕🍫🌞 -
Те, светлозелените тъги, все така правят
-
Радвам се, че не си хукнала да я гониш, въпреки, че "приспивайки се с Тургенев" можеше да стигнеш и края на света дори само с петдесет грама романтика. Светлото отива на зеления цвят
-
Бри, тя направо се изпари
Таня, Мари, удоволствието е мое, момичета!🌺🌺🌺 -
Прекрасен стих!
-
" Навярно не и харесва това,
че нямам логическо обяснение
за следите от мъжки парфюм по кожата
(в противовес със стила и)!!!!!!👏
Наистина много стилна "светлозелена тъга", физиономична
и интелигентна. Прочетох с удоволствие, Иринакис!🌹😃 -
Да, само че със сценарий. Чукат си лафа два часа, а после се целуват зад завесата в банята
Радвам се 🌸 -
Ретропорното май беше... А, сетих се, онуй между жена и мъж...
Иначе, сериозно, харесах.
Поздравявам те. -
Много наблюдателно момиче си, Дени. Ама многооо😊
Точно така стана 💋🌹😍 -
Ох не, Иринче. Аз знам защо!
Срещнала се е с жълто-зеленото ти щастие , не ѝ е харесало и е решила да обикаля други зеници.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Закачаме се една с друга понякога. И тя не е лишена от чувство за хумор, впрочем 😘