Една много светлозелена тъга
от зениците ми избяга.
Не си направи труда да ме пита,
а аз можех да я нахраня!
Можех много дълго да ú бъда подслон,
защо е решила да ме напусне?!
Щяхме да гледаме мрачно залеза
и да броим бездомните кучета.
Щях да се спъвам във всяко паве
и да се хващам за нея.
За баланс (по нейно случайно хрумване)
да се приспиваме с Тургенев. ...