Светулка
Светулка
Лудо вино пих,
с дъх на роса от ягода.
В душата го размих
и почуствах аз наслада.
Стопли ме, сякаш жарава,
и забълбука, забушува
като лава.
В тялото ми заиграва.
Младостта ли се завърна
в моите вени тепърва!?
Иска ми се мечтите да прегърна.
В небето звезда да огрява!
Да виждам светулката
Пътя ми да осветява.
За да намеря тишината.
И белота душата ми да озарява!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мина Конарова Todos los derechos reservados
