Светулка
Лудо вино пих,
с дъх на роса от ягода.
В душата го размих
и почуствах аз наслада.
Стопли ме, сякаш жарава,
и забълбука, забушува
като лава.
В тялото ми заиграва.
Младостта ли се завърна
в моите вени тепърва!?
Иска ми се мечтите да прегърна.
В небето звезда да огрява!
Да виждам светулката
Пътя ми да осветява.
За да намеря тишината.
И белота душата ми да озарява!
© Мина Конарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
