23 ene 2023, 7:28

Светулката на Вечността

  Poesía
986 1 2

СВЕТУЛКАТА НА ВЕЧНОСТТА

 

... с какво ли ще запомня този свят,

когато утре-вдругиден си ида? –

с пчеличката във пролетния цвят,

с едно ръбато бисерче във мида,

 

със слънчицето, благо що пече,

и всекиму душата с обич пълни,

с хвърчилцето на малкото момче,

политнало над есенните хълми,

 

със майчицата в стихналия парк,

която рожбицата своя кърми,

със Фейсбука на онзи луднал Марк –

във Интернета император Първи,

 

а може би? – с милунка на Жена,

по ризата ми клепнала червило,

или нетрайно снопче светлина

по всичко родно, Българско и мило.

 

Когато си затръгвам от света,

ще отнеса със мен една светулка –

и тя – във пазвите на Вечността,

за мен със тиха Обич да трептулка.

 

22 януарий 2023 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...