Светулката на Вечността
СВЕТУЛКАТА НА ВЕЧНОСТТА
... с какво ли ще запомня този свят,
когато утре-вдругиден си ида? –
с пчеличката във пролетния цвят,
с едно ръбато бисерче във мида,
със слънчицето, благо що пече,
и всекиму душата с обич пълни,
с хвърчилцето на малкото момче,
политнало над есенните хълми,
със майчицата в стихналия парк,
която рожбицата своя кърми,
със Фейсбука на онзи луднал Марк –
във Интернета император Първи,
а може би? – с милунка на Жена,
по ризата ми клепнала червило,
или нетрайно снопче светлина
по всичко родно, Българско и мило.
Когато си затръгвам от света,
ще отнеса със мен една светулка –
и тя – във пазвите на Вечността,
за мен със тиха Обич да трептулка.
22 януарий 2023 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
