Светулката на Вечността
СВЕТУЛКАТА НА ВЕЧНОСТТА
... с какво ли ще запомня този свят,
когато утре-вдругиден си ида? –
с пчеличката във пролетния цвят,
с едно ръбато бисерче във мида,
със слънчицето, благо що пече,
и всекиму душата с обич пълни,
с хвърчилцето на малкото момче,
политнало над есенните хълми,
със майчицата в стихналия парк,
която рожбицата своя кърми,
със Фейсбука на онзи луднал Марк –
във Интернета император Първи,
а може би? – с милунка на Жена,
по ризата ми клепнала червило,
или нетрайно снопче светлина
по всичко родно, Българско и мило.
Когато си затръгвам от света,
ще отнеса със мен една светулка –
и тя – във пазвите на Вечността,
за мен със тиха Обич да трептулка.
22 януарий 2023 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
