16 jun 2015, 22:55

Светулки

  Poesía
637 0 0

 

 

Ако някога се върнеш,

ако и аз съм още тук,

преди да се озърнеш

ще чуеш онзи звук,

с който гълъбите гукат

на свойте гълъбици,

ще видиш как танцуват

нагушени, като рицари ...

После ела при мен,

не чукай, бързо влез,

аз ще ти изпея песен,

която ме оглушаваше до днес -

как да прегърнеш било е лесно ...

Е, не посягай за прегръдка,

тя е за деца, приятели, любими -

ние случайно кръстосахме си пътя -

светулки две по тъмно разминати, незрими ...

Заради песента ли ти се луташ ...?

.....

Светулка сънувах те, прости ми ...!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...