16 jun 2015, 22:55

Светулки

  Poesía
640 0 0

 

 

Ако някога се върнеш,

ако и аз съм още тук,

преди да се озърнеш

ще чуеш онзи звук,

с който гълъбите гукат

на свойте гълъбици,

ще видиш как танцуват

нагушени, като рицари ...

После ела при мен,

не чукай, бързо влез,

аз ще ти изпея песен,

която ме оглушаваше до днес -

как да прегърнеш било е лесно ...

Е, не посягай за прегръдка,

тя е за деца, приятели, любими -

ние случайно кръстосахме си пътя -

светулки две по тъмно разминати, незрими ...

Заради песента ли ти се луташ ...?

.....

Светулка сънувах те, прости ми ...!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...