Ако някога се върнеш,

ако и аз съм още тук,

преди да се озърнеш

ще чуеш онзи звук,

с който гълъбите гукат

на свойте гълъбици,

ще видиш как танцуват

нагушени, като рицари ...

После ела при мен,

не чукай, бързо влез,

аз ще ти изпея песен,

която ме оглушаваше до днес -

как да прегърнеш било е лесно ...

Е, не посягай за прегръдка,

тя е за деца, приятели, любими -

ние случайно кръстосахме си пътя -

светулки две по тъмно разминати, незрими ...

Заради песента ли ти се луташ ...?

.....

Светулка сънувах те, прости ми ...!