Jun 16, 2015, 10:55 PM

Светулки

  Poetry
638 0 0

 

 

Ако някога се върнеш,

ако и аз съм още тук,

преди да се озърнеш

ще чуеш онзи звук,

с който гълъбите гукат

на свойте гълъбици,

ще видиш как танцуват

нагушени, като рицари ...

После ела при мен,

не чукай, бързо влез,

аз ще ти изпея песен,

която ме оглушаваше до днес -

как да прегърнеш било е лесно ...

Е, не посягай за прегръдка,

тя е за деца, приятели, любими -

ние случайно кръстосахме си пътя -

светулки две по тъмно разминати, незрими ...

Заради песента ли ти се луташ ...?

.....

Светулка сънувах те, прости ми ...!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...