Jun 16, 2015, 10:55 PM

Светулки

  Poetry
643 0 0

 

 

Ако някога се върнеш,

ако и аз съм още тук,

преди да се озърнеш

ще чуеш онзи звук,

с който гълъбите гукат

на свойте гълъбици,

ще видиш как танцуват

нагушени, като рицари ...

После ела при мен,

не чукай, бързо влез,

аз ще ти изпея песен,

която ме оглушаваше до днес -

как да прегърнеш било е лесно ...

Е, не посягай за прегръдка,

тя е за деца, приятели, любими -

ние случайно кръстосахме си пътя -

светулки две по тъмно разминати, незрими ...

Заради песента ли ти се луташ ...?

.....

Светулка сънувах те, прости ми ...!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...