Светулки

22 ene 2017, 22:20

Poesía » De amor, Verso libre

307 1 0

Любовта ми е наивна
петокласничка
с ожулени колене,

тича по каретата на ризата ти.

Взаимността ни е просто
механично докосване

на изтощени тела,

които още не подозират
отдръпването на другия,
докато не стане късно.
А аз и ти сме светулки,
еднакви със всички останали,

които не са ги обичали истински...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.