16 jun 2017, 9:52  

Светулка над морето 

  Poesía » De amor
649 8 20

Като спяща жена на разсъмване
плажът диша под моя прозорец.
И вълните – обтегнали лъкове,
тъмнината след миг ще разпорят.

 

Щом целунат на пясъка устните,
мракът свойта пушилка ще пръсне.
Само заран морето е стъклено –
две минути преди да възкръсне.

 

Аз от вторник не съм те прегръщала.
Днес останах без памет и минало.
Знам, че трудно е всяко завръщане,
Ала вече забравих ти името.

 

Оглушах от среднощни стенания –
колко звездни светулки се любеха
във косите на всички удавници,
всяка вярна посока изгубили.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??