Светулка над морето
Като спяща жена на разсъмване
плажът диша под моя прозорец.
И вълните – обтегнали лъкове,
тъмнината след миг ще разпорят.
Щом целунат на пясъка устните,
мракът свойта пушилка ще пръсне.
Само заран морето е стъклено –
две минути преди да възкръсне.
Аз от вторник не съм те прегръщала.
Днес останах без памет и минало.
Знам, че трудно е всяко завръщане,
Ала вече забравих ти името.
Оглушах от среднощни стенания –
колко звездни светулки се любеха
във косите на всички удавници,
всяка вярна посока изгубили.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
