27 sept 2019, 7:06  

Светулков сън

1.8K 8 15

В най-мрачните предели на нощта, 

където зверове свирепи дебнат, 

а сенките зловещи пак растат 

от дъното на призрачните дебри, 

една светулка, като капка дребна, 

напредваше през сплетените клони, 

и в тъмното, сред ужас и враждебност, 

разпръскваше искрици неотклонно. 

От скритите хралупи и заслони, 

от тайните бърлоги и гнезда, 

страхът далеч от тварите прогони – 

заспа тъй сладко който я видя. 

 

Защото с обич в сърчицето нежно, 

тя носеше не огън, а надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оооо, много благодаря, Мария! Трябва да призная, че не съм очаквала такъв коментар.
  • Това категорично и базапелационно е моят фаворит! Надявам се повече откровенци да мислят като мен, Петя!
    И да подкрепят сонета ти с напълно заслужен глас! ❤️
  • Отдавна исках да напиша нещо, което да наподобява приказка, но все не ми се раждаше идеята. Сега, мисля, се получи. Радвам се, че ви харесва!
  • Харесах! И нека светлинките да ни пазят! Успех!
  • И мен ме е яд за Рошльото... Моля, ако има нещо, което ви тревожи по време на предизвикателството да ми пишете на лични. Успех на Светулката!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...