Светулков сън
В най-мрачните предели на нощта,
където зверове свирепи дебнат,
а сенките зловещи пак растат
от дъното на призрачните дебри,
една светулка, като капка дребна,
напредваше през сплетените клони,
и в тъмното, сред ужас и враждебност,
разпръскваше искрици неотклонно.
От скритите хралупи и заслони,
от тайните бърлоги и гнезда,
страхът далеч от тварите прогони –
заспа тъй сладко който я видя.
Защото с обич в сърчицето нежно,
тя носеше не огън, а надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
