В най-мрачните предели на нощта,
където зверове свирепи дебнат,
а сенките зловещи пак растат
от дъното на призрачните дебри,
една светулка, като капка дребна,
напредваше през сплетените клони,
и в тъмното, сред ужас и враждебност,
разпръскваше искрици неотклонно.
От скритите хралупи и заслони,
от тайните бърлоги и гнезда,
страхът далеч от тварите прогони –
заспа тъй сладко който я видя. ...