21 dic 2012, 18:27

Светъл лъч

889 0 0

Загубих себе си в търсене на любовта,

загубих гордостта и честта си,

за пореден път съм сама в нощта,

а около мен само тишина и тъмнина.

Като просяк е душата ми сиротна, 

молеща за малко топлина,

но в тъмното изгубена е, 

няма за нея топъл и светъл път.

И в този миг мракът се разцепи

и пътят ми от светлина се озари,

 пред мен топлината се усети 

и пред мен стоеше ти.

Като светъл лъч влетя в живота ми

и сълзите с усмивка замени,

болката с трепет силен

с любовта си  от прахта душата ми възроди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Балабанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...