21.12.2012 г., 18:27

Светъл лъч

887 0 0

Загубих себе си в търсене на любовта,

загубих гордостта и честта си,

за пореден път съм сама в нощта,

а около мен само тишина и тъмнина.

Като просяк е душата ми сиротна, 

молеща за малко топлина,

но в тъмното изгубена е, 

няма за нея топъл и светъл път.

И в този миг мракът се разцепи

и пътят ми от светлина се озари,

 пред мен топлината се усети 

и пред мен стоеше ти.

Като светъл лъч влетя в живота ми

и сълзите с усмивка замени,

болката с трепет силен

с любовта си  от прахта душата ми възроди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Балабанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...